Онези, които често подценяваме, пренебрегваме или изобщо не успяваме да забележим. Малките симпатични жестове на обич и внимание. Малките жестове, които не се интересуват от деня и датата, от наличието или липсата на повод. Жестовете, способни да излекуват всяка болка и да ни дарят надежда в моментите, в които я смятаме за изгубена. Те раждат щастието и творят вълшебствата по пътя ни. И при все че сами по себе си са съвсем обикновени и непретенциозни, човек трябва да се отнася към тях внимателно, нежно и отговорно. Понеже те често са чупливи като кристална коледна играчка, която би могла да се строши на хиляди парченца заради една-единствена секунда невнимание и спят леко, точно както спи новородено пеленаче, здраво стискащо в миниатюрните си шепички бъдещето на света. Затова или си събуваш обувките и влизаш в тях на пръсти, или завинаги оставаш отвън, пред вратата…”
Учителската стая в СУ ,, Св. Кл. Охридски”… празнична, но пуста..
