Да възкресим мечтите си.
Да си пожелаем всички да се обичат.
Да измием сами на врага ни ръцете.
Да снемем вината му, в мир да го облечем:
вместо трънен венец – бяло цвете,
вместо чаша отрова пък – мляко.
Да си пожелаем Светлина да блесне.
Ругатните да превърнем в песни.
Да разсмеем тези, дето все плачат.
Красиво да ни стане. Христово.
Празник правят и няколко строфи.
Щом след злото възкръсваме отново,
без съмнение – значи любов е.
Христос воскресе, колеги!
