Усмихваме ли се вечер, спомняйки си нещо случило се през деня?
Thank you for reading this post, don't forget to subscribe!Може ли нещото да е нещо уж малко, пък поради емоцията, с която ни е заредило да е всъщност голямо?
Тази вечер се усмихвам, защото си спомням, че днес денят в СУ беше и красив, и смислен, и емоционален.
Красив, защото ни поканиха във ,, Фермата”.И то по стара българска традиция
с питка и мед.
Смислен, защото се оказа, че децата ни знаят всичко за училището, в което учат. ???? Кога е създадено? От кога съществува Ученически съвет? За кой паметник ученици и учители полагат грижи? Колко на брой са портретите на будители, разположени по коридорите на училището ни?
И знаете ли от къде бяха въпросите?!
От летописната ни книга. Още по – смислено!
Емоционален беше денят ни.
Истинско забавление от пукане на мноогоо балони, за да изкочат от тях букви, с които да се подреди името на любимото училище.
Строихме кули от кубчета … и мечти
Сенящи се членове на отбори.
Силно подкрепящи агитки.
Пълни щайги с лакомства за фермерите!
Радост. Забавление. Истински!
В днешния, забързан и умислен свят, вкопчени в големите моменти, към изживяването на които се стремим… забравяме за малките. Като днешните…
Толкова истински детски смях и глъч!
Благодаря на г- жа Илиана Пейковска и г- жа Цветелина Тахова, че днес със състезанието, което организираха с учениците им
ни напомниха, че улисани в ежедневието не трябва да забравяме да се насладим на щастието, което ни носят малките неща в живота. А… едно
от тях са … детските усмивки!
Мили деца, днес бяхте чудесни!
