Дванадесетокласниците от СУ „Св. Кл. Охридски“ в Пещера все още не са завършили средното си образование, но вече са готови да кандидатстват за желаното работно място.
Това стана с помощта на ролева игра по идея на учителя им по литература г-жа Славова, реализирана с помощта на цял екип от учители и служители от Гимназията. Тя беше проведена, като се спазваха всички изисквания за обявяване на свободни работни места и за тяхното заемане.
Директорът на училището г-жа Шопова-Начкова обяви две „свободни“ работни позиции – за учител по БЕЛ и за охранител. Беше спазена цялата административна процедура, вкл. изисквания към кандидатите и необходимите документи, заповеди за комисии за допускане до събеседване, както и специален входящ дневник, в който да се регистрират постъпилите документи. Така учениците от XII клас се запознаха с реалната процедура при кандидатстване за работа. Те подготвиха CV, мотивационно писмо, заявление за кандидатстване, приложиха удостоверенията си за завършен първи гимназиален етап. Някои ученици представиха и грамоти от спечелени конкурси, свързани с обявеното работно място.
Документите бяха прегледани от комисия, включваща зам.-директора и трима учители. Комисията беше изключително впечатлена от мотивационните писма, които показаха не само технически умения за създаването на такъв документ, а и много добро познаване на специфичната трудова среда в Гимназията. Учениците искаха да станат учители не заради заплатите, а защото са под въздействието на подхода и уменията на своите преподаватели.
За учител по БЕЛ имаше четиринадесет кандидати, от които двама не бяха допуснати до събеседване поради непълен комплект документи. Останалите получиха точки за качествено изработване на своите документи – от 11 до максималните 20.
За охранители кандидатстваха четирима, като един не беше допуснат за следващия етап.
Събеседването беше проведено от комисия, оглавена от директора на училището. Г-жа Шопова-Начкова сподели:
„Събеседването с допуснатите кандидати протече в приятна и спокойна атмосфера. Учениците бяха добре подготвени и бяха съобразили всеки детайл – облеклото им бе избрано да подхожда на длъжността, за която кандидатстват, гримът на момичетата беше дискретен. Кандидатите добре контролираха жестовете и мимиките си. Въпросите, на които трябваше да отговорят, бяха разнообразни – от това защо са избрали да бъдат учители, до това каква оценка би им дала класната, какво заплащане очакват и как би могъл един учител едновременно да е отдаден на работата си и същевременно да съхрани себе си. Изключително приятно изненадани останахме от адекватните отговори, от спокойствието, с което излагаха идеите си, и от вижданията им за работата им като учител.“
По време на събеседването всеки кандидат успя да представи своята най-добра черта. При един това беше инициативността, при друг – креативността, при трети – уменията му за работа с деца. Много добре се справиха и с един от най-щекотливите въпроси при всяко интервю за работа – каква заплата очакват. При отговора му е важно кандидатът да балансира между своите възможности и желания и възможностите на работодателя. Учениците излязоха от заложения капан, като посочиха, че учителските заплати са фиксирани.
От кандидатите за учител най-добре се представи Ивет Кузева. Тя получи „трудов договор“, съдържащ всички необходими реквизити, и беше представена пред педагогическия колектив като новата „колежка“ за три дни. Още на другия ден започна да преподава (с помощта на учителя си, естествено), като заедно с това изпълняваше и другите учителски задължения като дежурство по коридорите.
Ивет споделя:
„Да бъда учител по български език и литература в нашето училище, за мен беше голямо удоволствие. Бях малко изплашена, защото много пъти съм чувала как някои от класовете не се отнасят достатъчно сериозно към училището, но все пак исках да видя какво е чувството да бъдеш зад бюрото. Оказа се, че всъщност не е толкова страшно – дори напротив. Имах възможността да работя както с малки, така и с големи ученици. Малките работеха с огромен ентусиазъм и изпълняваха всяка поставена задача с желание. С по-големите стигнахме до интересни дискусии и ми доказаха, че младите хора всъщност имат мнение по много морални въпроси и не са безразлични. Получавах съобщения в социалните си мрежи от ученици, в които ми задаваха въпроси или ми споделяха дали им е харесал часът. Имах и свободни часове, които прекарвах с част от своите „колеги за кратко”.
Благодарна съм на екипа на училището ми, че ми позволи да видя каква всъщност е учителската професия. След няколко дни в ролята на учител се убедих, че си струва това да бъде направлението, в което да продължа да се развивам.“
„Иве, искам да ти благодаря за прекрасния час, който създаде! Искам да ти кажа, че просто си много, много, много добра и продължавай в своите начинания и занапред.“ – това е един от отзивите за часовете на Ивет Кузева.
Въпреки че не е иновативно училище, СУ „Св. Кл. Охридски“ в Пещера успешно прилага новаторски подходи, които са интересни и най-вече – ефективни. Тази ролева игра постави учениците в реална ситуация на общуване с работодател, подпомогна ги в бъдещия преход към пазара на труда, стимулира стремежа им към професионална адаптация. Учениците овладяха тези умения чрез правене – най-ефективния начин на обучение.
Всичко това беше постигнато без външната помощ на проекти и програми – достатъчни бяха професионализмът и желанието на учителите от Гимназията, умението им да работят в екип и да дават всичко от себе си на своите ученици.
Валентин Стоянов